Българите в Крим – забравени, но не забравящи България - shlio-bg.com

Българите в Крим – забравени, но не забравящи България

Полуостров Крим е разположен в близост до зоните на конфликт между Русия и Украйна. Това стана повод Радио България да се свърже с Иван Абажер, председател на Регионалната българска национално-културна автономия в Република Крим „Паисий Хилендарски“, за да научим как живеят българите там днес и как се отнасят те към случващото се в Украйна.

По думите на Иван Абажер, според данни на официалното преброяване на населението от 2014 г. в Крим живеят около 2500 български семейства, като част от тях са смесени. Те живеят доста разпокъсано на територията на полуострова, което е голямо предизвикателство за съхраняването на езика на битово ниво. Въпреки това младите хора се интересуват и го изучават, а езикът се поддържа, включително чрез достъпа до онлайн медиите и мероприятията, организирани от „Паисий Хилендарски“. „Не сме много, но всички българи тук знаят своя произход, обичат българската култура, обичаи. Организацията ни съществува вече над 25 години, беше официално регистрирана през 1994 г. От тогава до днес развиваме дейност, която позволява на всеки българин да се чувства такъв и да се вписва в многонационалния колорит на Крим“, споделя Абажер, но уточнява:

 

Българският бизнес също не развива дейност на полуострова. Иван Абажер споделя, че от страна на организацията, която представлява, са правени предложения, от България са пристигали делегации на Международния икономически форум в Ялта, но резултати няма.



Българите в Крим не са чували и за лансираната от патриотите идея за карта „Българин“ – документ, с който наши сънародници от диаспорите и семействата им да могат да идват в България, дори да нямат българско гражданство. Но за тях по-голям проблем е този, че, тъй като България, като повечето страни, не признава Крим като субект на Руската федерация, не издава визи на кримските българи и те нямат възможност да посещават своята прародина. Така кримските българи се оказват в изолация без право да пътуват до България и европейските страни. Иван Абажер разказва и за следния парадокс:

„Аз съм участник в много международни мероприятия в ООН, ОССЕ. И когато пристигам в Женева, Виена, Варшава или другаде на заседание на тези международни организации, на мен ми дават виза, защото съм делегиран и имам право да участвам в тези международни институции, на отделно листче. И е смешно, че когато пресичам граница, митничарите не знаят, какво да правят с моето разрешение за влизане в тази държава. Това е унижение, което вие даже не можете да си представите, както и колко е несправедливо и не съответства на всички тези „постулати“, проповядвани от западните държави – за свобода на придвижване, права на човека, а после всичко се прави наопаки.“



Събитията в Украйна Абажер определя като тежък въпрос, тъй като и българите в Крим са минали през това през 2014 г.
 „Знаем какво е, когато твоето семейство, твоите близки, комшии, са под заплаха от физическо въздействие. Ние бяхме под заплаха от страна на Украйна в Крим да се случи същото, което се случи в Одеса през май 2014 г. Това, което днес се случва с Украйна, е резултат от агресивната политика на западния свят по отношение на православния“, смята Абажер.

Той разказа, че след 2014 г. българите в Крим получават статут на национална културна автономия. „Това ни дава големи преференции в развитието на културата, езика, обичаите и традициите“, разказва събеседникът ни.  Регионалната българска национално-културна автономия в Република Крим „Паисий Хилендарски“ организира много събития в подкрепа на българщината, посочва Иван Абажер и дава пример:



Тази година се стягаме да отбележим 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски. Мисля, че с този празник ще популяризираме българщината и сред другите над 130 народности, които живеят в Крим. Сред местните българи има много, които са постигнали големи успехи в мащабите на полуострова – заслужени журналисти, дейци на културата, преподаватели именно по българската тематика. Всичко, което се прави в Крим по българската тема, се прави, за да помним своя род, а и нататък – нашите деца и внуци да знаят кои са, да знаят българския език и колкото може повече да контактуват със своята прародина и с наши сънародници, които живеят в други държави.“

Επιστροφή στο ιστολόγιο

Υποβάλετε ένα σχόλιο